Вдъхновение в бутилка

Че във виното се крие вдъхновение,на всеки,
(вкусил),прави впечатление.
С аромати най-различни,
емоции предизвиква (често нетипични).
Щом пред новия любим се изчервяваш,
пийнеш ли си вино-то на него го отдаваш.
Ако си направил грешки и отново си се борил с вечните болежки,
чаша вино си сипи и косата си на кок вържи.
Всяка мъка отшумява,
а душата се успокоява.
Но внимавай,че на таз напитка сладострастна,
лесно е да станеш ти подвластна.
Като обигран сваляч те съблазнява,
а не след дълго(с главоболие ужасно)със земята чак те принизява.

Рангел Вълчанов-сладкодумен и в мълчанието си

Да се бориш до край и да вдъхновяваш!Макар и да те сглобяват и разглобяват множество пъти,духът ти да остава така сглобен,че да те прави все по-жив.Да кажеш толкова много,макар накрая дори да нямаш глас.Да пламтиш,но не за да опожаряваш,а за да сгряваш.Да оставиш множество следи след себе си и да си тръгнеш с усмивка.Това беше и е Рангел Вълчанов.А аз имам желанието да споделя части от него,защото знам,че си заслужава!Дълбок поклон!

"Душата на човека не е пазар.Човек трябва да има една възглавница,да легне-там да сънува,да плаче,каквото си иска,това да прави.Но там,на възглавницата!Искам да се скрия от всички.Да плача и никой да не ме вижда.Една приказка на Горки казва:"Излъжи ме,но ме направи щастлив!"Хората имат нужда да бъдат щастливи."

"Много често говоря насън.И ми е кеф,кеф.Събуждам се-нямам глас!По-добре въобще да не се събуждам."

"Без жената мъжът е нищо.Мъжът се осъществява чрез жената,не само защото се е родил от нея,а защото се връща при нея,за да продължи рода си.А за да роди жената,все при мъжа се връща."

"Това е най-важното нещо:ако ти си въодушевен от нещо,ако имаш да ми кажеш своята история-може да е малко нескопосана или скучна дори-но има ли своя уникална физиономия-сподели я!Самата искреност вече е привлекателна.Може и да не умееш да разказваш хубаво,обаче трябва да е искрено."

"Да,това чудо на чудесата...Как може от едни такива неприлични движения на човеците да се родят други човеци-хора,които сега откриват космическите дупки,завладяват Вселената...От едни нищожни,малки милиметрови сперматозоидчета и яйцеклетки,гледай какво чудо настъпва!Това според мен е потресаващо,необяснимо,настръхващо и красиво!И не можеш да му видиш края.Това вече е...голяма работа!"

"Наздраве на съдбата.Каквото и да се случи,наздраве!Не можеш да търсиш сметка на съдбата си.Приятели,неприятели,болести,любови,всичко е вътре.Съдбата не зависи от нас,а от Бога,от близките,от случайността,от времето,в което живеем.Хората казват:времето е лошо.Не е вярно!Времето винаги е добро.Представете си,че само грее слънце!Или пък само да вали дъжд.Ще се побъркам!А колко е хубаво-да вали сняг,после да изгрее слънце,да задуха вятър,да завали,студено,топло.Времето е гениално."

"Едно време,докато бях на 31-32 години,все си мислех какво ще стане,какво ще кажат за мен.После си казах:"Я си гледайте работата!Бъди верен на себе си,работи,пък който каквото ще да говори".Ако мразиш някого,не страда този,когото мразиш,а самият ти,защото изживяваш лошите чувства.От егоизъм си рекох:"Няма да страдам,ще гледам да се веселя,пък който иска да изповядва обратната религия,да го прави."


"Аз имам тяло само за един клозет и за една спалня с легло.За какво ми е повече от това?Чудя се как някой живее с шест тоалетни.Или с шест спални.Влиза от една в друга и какво-разнася си самотата.И държи телефона на ухото си.Егати животът!За какво ми е да имам повече?"

"Когато много ме боли,не ме е страх,а ме е яд!Имаше времена,когато май се страхувах от смъртта.Сега вече свикнах с мисълта за смъртта.ами да дойде,все ми е едно!800 метра нагоре и отлиташ!"

"Депресията се редува с другото ми състояние,когато си казвам:"Що да не се засмея,що се взимам толкова насериозно?Я се налези!Виж колко смешни хора има!"

"Аз приличам на българския народ-без глас.Измъчен народ.Говори нещо на някого си,а всъщност това е монолог.Народът само си намига,псува и никой не го чува.Медиите също.Преструват се,че чуват хората.Това е абсолютна измама.Телевизиите са станали аморални.Сякаш истината е между краката на жената и мъжа.Само там я търсят.И слагат едни червени точки.Много  е обидно да живееш така.Тъжно,тъжно е!"

"Всичко ме ядосва.Всичко!Ядосва ме,че светът се е побъркал.И не отсега.Обземат ме финални чувства.Светът върви към своя край.Успокоявам се,че не съм само аз с това мислене."


"Искам да не излизам от вкъщи.Къде да отида?И на улицата,и в трамвая все мрачни и тежки картинки.Живеем в страна,която мирише и която се е разгащила окончателно.Всеки ден срещам подритващи се и ядосани хора.Земята ни е обрасла с бурени....И тази омраза!Тя ще ни убие.Понякога се питам:Господи,какви хора има в тази държава?От детството си аз така знам-да се обичаме,да търсим любовта на хората".

"Селянинът в мен винаги ще си остане с някакво неизказано чувство  на вина пред тези хора,истински и естествени,от които всъщност произхождам,а някакси съм ги изоставил...Че всъщност цял живот ще се терзая дали въобще съм разбрал кое е важното в живота."

Цитатите са подбрани от интервюта,публикувани в списание "Biograph"

"Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."


"Хем съм сам,хем няма никой"

И два дни дегустирали,пили и се...веселили!

...И цяла година момите брали грозде с изподрани ръце и поруменели страни,за да може днес и утре българските винопроизводители и вносители да ни поканят на DiVino.Taste 2013.Форумът на българското вино дава възможност да опитаме над 400 вина.Местоположението е НДК от 10-20.00.
Посетих и миналата и по-миналата година.Тогава събитието се провеждаше във Военния клуб и изложителите бяха по-малко.Дегустирах,каквото пожелах,някъде и по два пъти,за да сме сигурни!Опияних се от атмосферата,хората,които са свързани от една обща страст и разбира се ароматните вина.Участвах в беседи,завързах интересни познанства и дебатирах в разгорещени разговори за винения туризъм в България,за качествата на купажните вина,за плюсовете и минусите на корковите тапи.И точно преди разговорите да опрат до :"А ти мене уважаваш ли ме?" си тръгнах с желанието да стана част от събититето и другата година.Затова ето какво ме очаква утре!

Неизвестна в най-известната държава

Отидох на бригада в Съединените Американски Щати.И по-конкретно в щата Монтана.Не отидох,защото ми се ходеше,защото имах нужда от пари или защото мечтая да "хвърля поглед" отвъд Океана.Отидох,защото повечето така правеха.И тъпо щеше да е,да мине студентството и да ме хване яд,че аз не съм ходила на бригада,а вече и не мога.На повечето така им се случвало.А и да порасна малко по-бързо,ако може,за да мога по-уверено да тропам с крак(а,защо ми беше?!).

Летях общо около 18 часа,разпределени в 3 полета.По време на целия тоя летеж си мислех за часовите зони и как така минутите и часовете се точат (особено когато си 1.80см,а седалката в самолета е за 160 сантиметрови люде),а времето лети.

По летищата няма дни.Нито петъци,нито недели и понеделници.Всеки е никой!Идва отнякъде и е тук,защото се надява или му се налага да стигне другаде.В багажа си носи само най-необходимото.В един момент разбира,че всъщност,всичко,оставено вкъщи,му е излишно.Изключаейки хората.Притежанията ни правят тежки,привързаностите несвободни.Няма как да отидеш другаде,без да си тръгнеш оттук.Всички ми се струват интересни и загадъчни.Мога само да гадая на къде отиват,с кого се разделят и кого ще срещнат.Какви важни дела ги очакват и с какви житейски предизвикателства ще се сблъскат.Динамиката изостря емоциите.А аз цялата се бях превърнала в едно очакване...

Пристигнах.Миришеше на цветя,трева и нещо,още непознато.Кънтри музика се лееше,крава някъде наблизо блееше.Отдалече съм и съм и за малко.А то било като по филмите-родео,гигантски бургери,развяти коси в кабрио,гладки американски магистрали,дебилно непроницаеми ченгета,кухо усмихнати американци,изключителни промоции,жадни консуматори,консерви,яйца на прах,алкохол в хартиени торбички,paycheck-ове,големи банкноти,говорещи светофари,спирки.3 месеца чистех стаи,оправях кревати,миех чинии,усмихвах се глупаво,задавах един и същи въпрос,за да чувам един и същи отговор,надсмивах се на "американската мечта",проклинах системата и сънувах българско сирене,розови домати,черноморски горещ пясък и мента със спрайт.Харесваше ми!Харесваше ми гамата от емоции,които ми даваше това преживяване.Харесваше ми отрезвяването!

Контролът е гениален и дебне отвсякъде.Угодното за системата е добре опаковано и лесно достъпно,другото старателно потъпкано.Отговорите са готови още преди да са дошли въпросите,за да няма излишни такива.Прекалено говорене,а никаква комуникация!Уеднаквяване,изкореняване на излишни емоции,фабрикуване на позитивно мислене и нагласа.Всеки порядъчен човек,чрез тежка работа и упоритост,може да постигне успех и да напредне в живота.Основното емоционално състояние е надеждата.След средно около 25-30 години методична работа,редовни данъци и покриване на нормите и изискванията за угодно социално поведение,ей ти на...американска мечта-изплатена собствена къща,евентуално и собствен дребен бизнес,още една кола,най-накрая време за почивки и запивки и в бонус един хей такъв функционален контейнер,където се съхраняват дните ти.

Модерно обременени

И в един момент той се изплъзна от ръцете ми. Нещо се счупи. Знаех, че ще стане. Усещах го. Все пак се почувствах изгубена и сама за миг. А после...бях така ядосана. Наистина му се разгневих.
Понасяше много мой грешки, но за някой според мен дребни и поносими, беше безкомпромисен. А сега повече отвсякога. Напълно изчезна. Можех да чувам гласа му, но само когато той пожелаеше, колкото да ми напомня, че е така близо и толкова далече.
Не се борих дълго. Нямах вече сили. Аз също бях вложила много. Реших да се опитам да го заменя с друг максимално бързо. Някой взет назаем, който ще съумее да ми даде най-простите неща, от които всеки има нужда. Другият (НЕГО) прибрах в чекмеджето (при спомените). Не исках да го изхвърлям така бързо от живота си, исках да си го мисля още. Вътрешно знаех, че няма по-добра версия от него, няма дори и алтернативна такава.Чувствах се и освободена. Необременена от всичките му плюсове и екстри, които изискваха от мен да съм постоянно отзивчива, комуникативна и на разположение. Вече присъствах там, където се намирах.
Виждах го навсякъде. Беше в ръцете им, придружаваше ги до тоалетна, возеше се в колите им, прибираше се в домовете им...Беше така достъпен, а в следващия момент притежаваше неповторима класа и стил. Парадоксално. Опитвах се да не мисля. Знаех си, че ако се завърне в живота ми, ще ми струва много и пак няма да ми обещае нищо. Всичко ще зависи от мен, пак аз ще съм тази,която дава. Твърдях пред всички, че без него се чувствам по-добре. Заблуждавах ги. Исках и те да го изхвърлят от съзнанието си. Заблуждавах и себе си.
Исках го отново! Исках да чувам гласа му, да го докосвам, да го гледам. Исках да ми напомня за себе си по онзи начин, който ме кара да въздишам с досада, а в следващия момент нетърпеливо да протягам ръката си към него. Исках го! Затова точно 10 дни след раздялата отидох в сервиза, платих поредните 200 лева, смених дисплея му, настаних го в грозния, но уж надежден,калъф и доволно небрежно го настаних и в моята кола!

Сузана Теофилова