“Лидер на промяната” е една чудесна дискусия,която хората от фондацията “Заедно в час” и“AIESEC” организираха в рамките на няколко часа на територията на НБУ в този слънчев четвъртък.
Споделихме кои са успешните за нас лидери.Предложенията бяха разнообразни и интересни-от всеизвестните Стив Джобс и Мартин Лутър Кинг,през вдъхновяващия Дарин Маджаров (създателят на образователната платформа ucha.se) и отец Иван от Нови хан(обявен за “Българин на годината” през 2004 и 2005г.) до дядо Добри (дарител,считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време) и много други.
Поговорихме за това кои са общите качества,които тези хора хора притежават и които ги правят успешни лидери.Упоритостта,вярата в себе си,в идеите,в хората,умението да комуникираш,да облечеш идеята си в точните думи,за да бъде възприета по точния начин.И най-вече това,че поглеждайки напред,тези хора виждат една идея,една мечта,един смисъл,който ще даде нещо света,ще го направи по-добър.Това не са хората,които правят нещо,за да спечелят повече пари,власт или слава.Това са хората,които правят нещо,за да може всички НИЕ да спечелим,за да спечелят и тези след нас!
Дончо е втори курс в УНСС.След първи курс (лятото на 2013г) той заминава в Санкт Петербург,Русия на доброволчески стаж чрез организацията “AIESEC”.Заминава,защото иска да е гражданин на света,защото вижда,че 80% от колегите му са нецелеустремени,неориентирани,и им липсва погледа отвъд нещата,които ги заобикалят.Дончо иска да го предостави-и за тях и за себе си.И макар,че в началото това е отхвърлено като невъзможно и сложно,той го прави днес.
На стажът в Санкт Петербург участват 17 стажанта от всички краища на света.Те водят лекции и отворени дискусии в различни университети на тема “Тенденции и поставяне на тенденции и иновации в модерната икономика.Идеята е студентите да могат да получат различни гледни точки,от различни култури,да са запознати с това какво се случва извън Русия.Дончо е най-малък (първокурсник),в стаята са 6 човека и имат място само,колкото да се разминат.Точно тази обстановка,новите приятелства и познанства,новите предизвикателства,променят живота на Дончо, и той описва това като “най-невероятното преживяване на света”.На въпроса дали му е било трудно,той казва,че няма как без трудности,но не ги приема непременно за нещо лошо,защото е авантюрист.Посланието,което той отправи към нас е никога да не изоставяме мечтите си и да не се предаваме,защото няма какво да ни спре и няма невъзможни неща!
Днес той е ръководител на екип от 7 души във фондацията “ AIESEC” и в понеделник ще посрещне първия доброволец от Египет,който ще изнесе лекции в няколко университета в рамките на стажа.
Йоана е учила Право 4 години по настояване на родителите си,знаейки,че това не е нейното призвание.След това “тропва с крак” и започва да учи Психология и Когнитивни науки в НБУ.Именно там тя среща преподаватели-лидери,които умеят да създават жажда за знания в студентите.Виждайки рекламаната кампания на фондация “Заедно в час”,решава да рискува,да излезе извън зоната си на комфорт,самата тя да стане преподавател и да развива лидерство (лидерство,защото не харесва думата “лидер”).Става учителка чрез фондацията в училище в Горна Малина.Горна Малина е на 40мин. от София и за Йоана това е близо-тя пътува всеки ден до там,за да преподава.За повечето деца,които живеят там,обаче,София е много далече и те никога не са ходили там.Това,което Йоана иска е да помогне на децата да се ориентират по-рано и да отстояват позициите си.Не на 25 като нея,а много по-рано.Тя разказва за липсата на подкрепа от страна на другите учители и родители,за първоначалната липса на ентусиазъм у децата,за сълзите,които е проляла,прибирайки се след работния ден.Тя разказва и за това как не се е отказала и как си заслужава да предизвикаш себе си,правейки нещо,от което те е страх,ако това ще доведе до положителна промяна у другите,около теб.И такава има.Йоана помага на децата да опознаят себе си,да задават въпроси,да си помагат,да се смеят.Тя е продължила да вижда смисъл в това,което прави, дори когато,прелагайки им нови възможности и инициативи,е виждала само 2 вдигнати ръце от всичките 28.В момента заедно с учениците развиват клуб с различни проекти и инициативи,под името “неВЪЗМОЖНО е’’ и целта е “не”-то да става все по-малко и да избледнява.Тя им показва,че те могат да застанат пред много хора,да кажат какво си мислят,какво правят и тези хора ще ги оценят,ще има кажат “Браво!”.Тя ги учи да вярват в себе си!
Ако трябва да синтезирам дискусията в една дума,това е “резонанс” (открадната от Йоана).Защото когато срещаш хора,които вибрират на твоите вълни,значи ИМА смисъл!
