Чела съм насам-натам, че във ваната или под душа ни хрумват гениални неща. Имам една-две такива случки, не чак гениални, но мъдри. Повечето пъти ми хрумват екзистенциални заключения. Днес например ми хрумна едно изречение по повод промяната, продиктувано от моя опит, от пропътуваните километри и от новата пяна за вана. Хрумна ми и да проверя дали има поставки за лап-топ, подходящи за вана, защото иначе къде да си запишеш хрумката? Сигурно има, а ако няма-ето пазарна ниша за запълване!
Хрумна ми на английски по (не)обясними причини или иначе казано-подготовката за CPE (Cambridge proficiency exam). Мисълта ми е следната :
“Its not about changing places its about changing vision. “ (слагам си го в кавички, защото си го чувствам лично).
Или: Не е зор да въртиш километри-я до Гърция, я до Америка, я до Дубай, за да се успокоиш и да ти стане хубаво. Може да си легнеш на дивана във вас, може и на хамака на вилата в Дивотино (за предпочитане в Родопите), да си ги помислиш малко нещата, да си “ъпдейтнеш” мисленето и стратегията и да ти стане дваж по-хубаво.
Иначе-излъгах! Зор е, и то голям, да се пътува, където можеш, когато можеш, както можеш (не ме разбирайте погрешно), но не и с идеята, че като се върнеш ще ти потръгне в живота, че това пътуване ще те дари с такава мъдрост и ориентация в живота като цяло, че оттук натам все ще пееш и грееш.
Пътуването е страхотно само по себе си-нови места, нови хора, нови култури, емоционални и екстремни ситуации на килограм. Но “цаката” не е в самото пътуване в чистия му смисъл на пресичане на граници, опаковане и разопкаоване, ”цаката” е в пътуването вътре в нас. Отчасти цаката е и в книгата “Пътуване към себе си “ на Блага Димитрова (силно препоръчвам).
Не пътувай, за да се “спасиш”, пътувай, когато се “спасиш", за да можеш да се насладиш!
