вторник, 26 декември 2017 г.

АБСУРД! Шахта - убиец в Перник!

В пернишкия квартал "Мошино" месеци наред стои отворена и необезопасена по никакъв начин шахта. Множество коли, преминали през нея са със спукани гуми, паднали тазове и брони. Освен, че е опасна за автомобилите, шахтата застрашава  живота и здравето на децата и хората, живеещи на улицата.




Потънал с едната гума автомобил

Шахтата, която и буквално и преносно можем да наречем "убиец", се намира на улица "Олег Кошевой" 65 в пернишкия квартал Мошино. Тя е изключително опасна със стърчащите от нея железа, а вече и с липсващия си изцяло капак. След като през нея премина автомобил, който не я видя в тъмното и буквално потъна вътре с едната си гума, шахтата вече е напълно отворена. Живущите на улицата са поставили клон от дърво с пликче, за да може преминаващите да я забелязват и заобикалят. Дали, обаче, тя ще е забележима за преминаващите по тъмно автомобили и пешеходци? 
Освен за превозните средства, обектът е крайно опасен и за множеството деца, които живеят на улицата , карат колела и играят, както и за възрастните хора, които могат да не видят абсурдния капан.


#КОЙ е отговорен за падналото дете


Жителите на квартала многократно са входирали жалби към общината  в Перник, тъй като проблемът датира от повече от 3 месеца. До момента не са предприети абсолютно никакви мерки, не е получен никакъв отговор. Не ни остава друго, освен да се запитаме:
Кой ще бъде отговорен за последствията на паднало вътре с колелото си дете? Кой е отговорен за ремонтите на автомобилите, които ежедневно преминават по тази улица и попадат в отворения капан? Кой би бил отговорен за възрастната жена, паднала в шахтата? Така банално популярния въпрос #КОЙ е отговорен преди потенциалните инциденти да станат? А не #КОЙ на кого ще прехвърля отговороността, ако не дай си Боже, гореспоменатите сценарии станат реалност? И разбира се, другия любим въпрос: За какво и на кого ги плащаме тези данъци?



От: Сузана Теофилова, имаща нещастието да спука гума в спомената шахта
До: Всички отговорни институции - колкото силни на думи, толкова слаби на действия

Весела Коледа!




неделя, 15 май 2016 г.

Винкелът дава път на книгата в Перник!

През идният уикенд винкелът ще отстъпи място на книгата в гр. Перник, където ще се проведе "Книжен уикенд", организиран от Дом на книгата и Градски легенди Перник.






Събитието ще се проведе на 21 и 22.05 от 10.00 до 14.00ч. Локациите ще бъдат Green bar (до Кауфланд) и Централен градски парк. Посетителите ще се радват на купища съвсем безплатни книги, подсигурени от Дом на книгата, както и на сладки, чай, кафе и шампанско, които ще се предлагат в Грийн бар.Помислено е и за хората с деца, тъй като кафето разполага с детски кът. Дъжд не е поръчван, но ако случайно завали, гостите ще могат да се скрият под множеството шатри.
Събитието вече се радва на голям интерес в социалните мрежи, а екипът на Дом на книгата и Градски легенди са оптимистично настроени, че в Перник може да бъде създадена голяма четяща общност.
Ако и вие имате книги, с които сте готови да се разделите  и дарите, можете да се свържете с Дом на книгата, за да участвате в инициативата. Ако нямате, вземете си само усмивката и ЗАПОВЯДАЙТЕ!




Събитието вижте тук.

Сузана Теофилова




вторник, 5 януари 2016 г.

Прогресът не се случва на маса

В Америка основната религия е привидният позитивизъм, поне според мен. 
Хората рядко се оплакват, мрънкат и занимават другите с проблемите си. 
Разговорите са насочени изцяло към работа, пари и още работа. 
Всъщност, ако не работиш не си много интересен таргет за разговори. 
Няма време за обсъждане на екзистенциални проблеми, размисли и страсти, които ние нищиме ли, нищиме с часове в родината на “по кафе”.




Откакто съм тук съм чула множество оплаквания и недоволствания предимно от българи и румънци. Множеството южноамериканци, повечето, от които са тук да работят, 

каквото им падне и въобще светът не им е розов, просто приемат това, което е и това, което са избрали за себе си. 
Липсват по-дълбоките и донякъде може би по-смислените разговори, но в следващия момент липсва и тази всеобща тегоба и мрачна наситеност.
 Защото често, когато си в добро настроение и излезеш в България с приятели и познати, после се прбираш нещастен и изсмукан. 
Пели, пили и се веселили, но все се намира някой да каже колко му е ниска заплата, колко е тъпа държавата и как леля му няма пари за лекарства и въобще нищо не става - да се махаме, докато е време.
И заключавам, че това също е една от съставките, отговорна за личния просперитет.

 Много по-лесно е да се фокусираш, когато си в позитивна среда и в среда, в която никой не се опитва целенасочено да те обезкуражава и да прави светът ти сив. 
Дори и най-безумните идеи биват посрещнати възторжено - фалшива преструвка, да, осъзнавам го, но това ти дава собода на ума да се фокусираш и да продължаваш.
 От друга страна, когато идеите, мечтите и провалите ти се сблъскат с деградивното поведение, 
че нищо не става, защото са ни виновни толкова много хора, че ние и да искаме нещо да направим, 
няма как да се предорим с всичката тая неправда в тая държава. 
Иначе , не че сме мързеливи и безотговорни. Това важи и за мен самата, 
защото го виждам и у себе си на фона на средата, в която съм тук. 
На фона на това, че смятах, че съм дейна, но това да стана в 6 и да отида на фитнес ми се вижда излишно (пиков час във фитнес залите тук), или пък да ми се наложи да работя 7 дни по 13 часа. 
Едното е за сметка на другото. 
Хубаво е да сядаш през ден на маса с приятели, хубаво е вечерите да траят с часове и нощите да свършват сутринта. 
Така е и в Гърция, Испания, Италия, Аржентина и т.н. 


Така обаче, не е в Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Америка, Дубай.
Просперитета не се случва на маса. Затова трябва да избереш с душата ли ще живееш или с ума!

Животът е в хората

Животът не е къде ще отидеш, какво ще видиш, как ще прекараш, колко снимки ще направиш. 
Животът е хората, които срещаш по пътя.
Дали ще си достатъчно отворен да видиш тези, които идват в живота ти, дали ще ги приемеш и дали ще научиш уроците, които те ти дават, с добро или лошо, за да те доближат повече до самият теб.

И когато се питаш защо така, защо сега, как така? 
Защото така. 
Защото трябва да си там, където си и да правиш това което правиш, да срещаш хората, които срещаш и да съумееш да извлечеш най-доброто от всяка ситуация, всеки урок, всяка възможност, да съумееш да слушаш интуицията и сърцето си и да знаеш кога урокът е научен и кога трябва да си тръгнеш, да останеш или да се върнеш.
За да бъдеш по-добра версия на себе си, за да усетиш живота, за който четеш из страниците на книгите, за да напишеш своя собствена книга.


сряда, 15 април 2015 г.

Жега, август, София, такси

Август в София. Тези две думи просто не си отиват. 35 градуса е, слънцето безмилостно разтапя всеки пoрив и желание да се свърши нещо продуктивно и смислено. Хващам такси, защото макар ходенето пеша да е отговорно за по-оформените задни части, жегата не ми го позволява.

Таксиджията е мъж на видима възраст около 50 години. Усмихва се и ми казва колко е топло, но неговия термометър, в колата, никога не показва над 30 градуса. Така си го е направил, за да не се стряска. Отваря всички прозорци и спира климатика, за да не настина.
-Ще карам по-бързо, за да духа повече и да ви е по-хладно.- обръща се към мен с усмивка.
-Благодаря ви!- усмихвам се в отговор и аз.
-Голяма жега е, но трябва да се работи. Ето и аз съм на възраст вече, ама пак работя.
-Така е. Но, то и да не работиш не е лесно. На мен ми е скучно.
-А! На мен изобщо не ми е скучно. Имам дъщеря на 16 години, тя идва от време на време да ме вижда. Иначе живееме разделени с жена ми 6 месеца, другите 6 заедно. Тя е в апартамента в Овча Купел, аз на вилата в Панчарево. Никой не си дава ината, ама все пак зимата се събираме в Овча Купел. Идва да ми вземе дрехите, да ми ги изпере. По две тениски сменям всеки ден, цял гардероб имам-поне 40 тениски. – поглежда ме през огледалото за задно виждане с гордост и ентусиазъм. Кимам и се усмихвам.
-Взел съм си един варел 40литра и си го държа на двора. Там събирам дъждовна вода и тя като се сгрее от слънцето пари, ама пари ви казвам, кожата ще ми смъкне. Направил съм си и като душ отгоре, като по тея американските филми, сещате ли се? И се прибирам, един горещ душ директно и после 1л. бира я смъквам за отрицателно време. В “Рекордите на Гинес” могат да ме вземат, казвам ви, толкова бързо я пия. Айде после още една и си лягам към 9- 9.30.
-Браво, браво! Може и тук да спрете, да не влизате навътре.
-А, как няма да влизам. Където искате, там ще ви оставя. Много успех ви пожелавам! Рядко с някой клиент така да си поговориме. Вие сте ми най-готината клиентка! Приятен ден и само хубави неща да ви се случват!
А аз  бях седнала, загледана през прозореца и просто изслушах историята на един човек, който, както всеки един от нас, иска просто да се почувства значим и чут…и се усмихвах.

събота, 25 октомври 2014 г.

Да учиш, но да не сполучиш

  Откъс от книгата на Наполеон Хил "Да прецакаш дявола", засягащ училищната система. Хил предупреждава за всичко това още през 1938г. и все пак книгата му остава непубликувана до скоро. И до днес в училищата се преподава по схемата "Учи за изпита". Не е ли време вече да се удари сигналният звънец?

"...Първо, системата на държавните училища подходжда към образованието от погрешния ъгъл. Тази система си умира да научи учениците как да запомнят факти, вместо да им показва как да използват собствените си мозъци.
 Друга основна слабост на училищната система е, че тя не набива в главите на учениците нито принципа за ясно формулиране на целите, нито пък си дава труда да ги научи на това как да определят каквото и да е. Основната цел на всяко училищно занимание е да насилва учениците да натъпчат в паметта си факти, вместо да ги учи на това как да подреждат фактите и  да извличат от тях практическа полза.
    Тази система на "натъпкване на знания в мозъците" поставя в центъра на вниманието на учещите получаването на оценки, но пропуска важния въпрос как те могат да ползват знанието в практическите аспекти на живота си. Подобна система произвежда зрелостници, чиито имена фигурират на дипломите, но умовете им са напълно лишени от самоопределеност. Системата на образованието обаче е тръгнала с фалстарт още от самото начало. Още тогава училищата са били институции за "по-висше знание", предназначени само за онези деца, чиито семейства са ги определили да се посветят на образованието.
     По този начин е еволюирала цялата училищна система - започвайки от върха и стигайки до самата й основа. Не е чудно, че тя пренебрегва задължението си да учи децата на важността на принципа за ясно дефиниране на целите, тъй като самата система буквално е израснала без всякаква определеност.



Обърнете принципа на образование в училищата си така, че да дадете на децата възможност да водят в процеса на обучение, вместо да спазват класически правила, чиято цел е единствено да им натрапи абстрактни знания. Нека учителите служат на учениците, а учениците да бъдат водещи в учебния процес.
 Доколкот е възможно, организирайте цялата училищна работа по определени методи, чрез които учениците могат да се учат практически и водете класните занятия така, че всеки ученик да бъде въвлечен в някаква форма на практическа дейност, свързана с всекидневните житейски ситуации и проблеми.

Идеите стоят в основата на всички човешки постижения. Учете учениците да разпознават практичните идеи, които биха им били от полза да постигнат своите цели и желания в живота.
Покажете на учениците как да планират и разпределят времето си и, най-важното, учете ги на това, че времето е най-ценният актив, с който разполагат всички човешки същества – а също така и най-евтиният.
Учете децата какво да ядат, колко да ядат и на това каква е връзката между правилното хранене и доброто здраве.
Обяснете на децата истинската природа и функция на сексуалната емоция и, най-важното, как тя може да бъде преобразувана в основна движеща сила, с помощта на която човек да постигне върхове в живота си.
Учете децата си да бъдат конкретни и определени във всяко нещо – като се започне от избора на главна конкретна цел в живота им!
Научете децата на това какво значи добър и лош навик, използвайки примери, които да илюстрират казаното от вас чрез историите на възрастни и деца.
Научете децата на разликата между временното поражение и провала и им покажете как да търсят семената на възможността, които се съдържат във всеки неуспех.
Обяснете на децата как да изразяват свободно собствените си мисли и да приемат или отхвърлят по своя воля идеите на другите хора, запазвайки винаги за себе си възможността да разчитат на собствената си преценка.
Учете децата да достигат до решения бързо и да ги променят, ако изобщо се налага да го правят, бавно и неохотно – и никога без особено основателна причина.
Разкажете на децата, че умът е инструментът, с помощта на който човек възприема енергията, съдържаща се в безкрайната банка на знание в природата, енергия, която се формира от определени мисли; учете ги на това, че умът не мисли, а служи като инструмент за интерпретация на стимулите, чийто резултат са мислите.
Учете децата колко важно е да поддържат хармонията в техните собствени умове и на това, че тази хармония е постижима единствено с помощта на мисловен самоконтрол.
Обяснете на децата, че съществува закон за нарастващата възвращаемост, който може и трябва да бъде задействан от тях под формата на навик – като вършат повече и по-добре работата, която се очаква от тях.
Учете децата да не си създават мнение, базирано на нещо друго освен на фактите и на схващанията, които могат да бъдат сметнати за факти.
Учете децата на това, че цигарите, алкохолът, наркотиците и прекомерната зависимост от секса могат да увредят силата на волята и да накарат човек да се носи по течението. Не им забранявайте тези пороци – просто им обяснете вредата от тях.
Обяснете на децата, че е опасно да вярват в нещо само защото техните родители, свещеници или някой друг им е казал, че то е вярно.
Покажете на децата как да се изправят срещу фактите, независимо дали те са верни, или не, без да си намират извинение или оправдание, за да ги избегнат.



Учете децата да стимулират развитието на шестото си чувство, като изследват всички идеи, изплуващи в съзнанието им и идващи от непознат източник, внимателно и задълбочено.
Учете децата, че конкретната цел, базирана на точни планове, които се прилагат упорито и с постоянство, е най-ефикасната форма на молитва, която е на разположение на човешките същества.
Учете децата, че пространството, което те заемат в света, се измерва от количеството и качеството на полезните дела, извършени от тях в същия този свят.
Обяснете на децата, че не съществува проблем, който няма подходящо решение, и че често това решение се съдържа в обстоятелствата, причинили проблема.
Учете децата, че единствените реални ограничения са тези, които те си поставят или които разрешат другите хора да поставят в умовете им.
Кажете им, че човек може да постигне всичко, което мисли, и всичко, в което вярва!
Разкрийте им истината, че всички училища и учебници са просто помагала, които могат да им бъдат полезни в развитието на собствените им умове, но единственото учебно заведение, което има истинска стойност, е Великият университет на живота, където всеки човек има възможността да се учи от опита си.
Учете децата да бъдат винаги верни на себе си и тъй като е невъзможно да угодят на всички, да полагат усилия да угаждат на себе си."

петък, 6 юни 2014 г.

Пътуване във ваната

Чела съм насам-натам, че във ваната или под душа ни хрумват гениални неща. Имам една-две такива случки, не чак гениални, но мъдри. Повечето пъти ми хрумват екзистенциални заключения. Днес например ми хрумна едно изречение по повод промяната, продиктувано от моя опит, от пропътуваните километри и от новата пяна за вана. Хрумна ми и да проверя дали има поставки за лап-топ, подходящи за вана, защото иначе къде да си запишеш хрумката? Сигурно има, а ако няма-ето пазарна ниша за запълване!





Хрумна ми на английски по (не)обясними причини или иначе казано-подготовката за CPE (Cambridge proficiency exam). Мисълта ми е следната : 
“Its not about changing places its about changing vision. “ (слагам си го в кавички, защото си го чувствам лично).
Или: Не е зор да въртиш километри-я до Гърция, я до Америка, я до Дубай, за да се успокоиш и да ти стане хубаво. Може  да си легнеш на дивана във вас, може и на хамака на вилата в Дивотино (за предпочитане в Родопите), да си ги помислиш малко нещата, да си “ъпдейтнеш” мисленето и стратегията и да ти стане дваж по-хубаво.
Иначе-излъгах! Зор е, и то голям, да се пътува, където можеш, когато можеш, както можеш (не ме разбирайте погрешно), но не и с идеята, че  като се върнеш ще ти потръгне в живота, че това пътуване ще те дари с такава мъдрост и ориентация в живота като цяло, че оттук натам все ще пееш и грееш.





Пътуването е страхотно само по себе си-нови места, нови хора, нови култури, емоционални и екстремни ситуации на килограм. Но “цаката” не е в самото пътуване в чистия му смисъл на пресичане на граници, опаковане и разопкаоване, ”цаката” е в пътуването вътре в нас. Отчасти цаката е и в книгата  “Пътуване към себе си “ на Блага Димитрова (силно препоръчвам).



Не пътувай, за да се “спасиш”, пътувай, когато се “спасиш", за да  можеш да се насладиш!