Прогресът не се случва на маса

В Америка основната религия е привидният позитивизъм, поне според мен. 
Хората рядко се оплакват, мрънкат и занимават другите с проблемите си. 
Разговорите са насочени изцяло към работа, пари и още работа. 
Всъщност, ако не работиш не си много интересен таргет за разговори. 
Няма време за обсъждане на екзистенциални проблеми, размисли и страсти, които ние нищиме ли, нищиме с часове в родината на “по кафе”.

Откакто съм тук съм чула множество оплаквания и недоволствания предимно от българи и румънци. Множеството южноамериканци, повечето, от които са тук да работят, 
каквото им падне и въобще светът не им е розов, просто приемат това, което е и това, което са избрали за себе си. 
Липсват по-дълбоките и донякъде може би по-смислените разговори, но в следващия момент липсва и тази всеобща тегоба и мрачна наситеност.
 Защото често, когато си в добро настроение и излезеш в България с приятели и познати, после се прбираш нещастен и изсмукан. 
Пели, пили и се веселили, но все се намира някой да каже колко му е ниска заплата, колко е тъпа държавата и как леля му няма пари за лекарства и въобще нищо не става - да се махаме, докато е време.
И заключавам, че това също е една от съставките, отговорна за личния просперитет.
 Много по-лесно е да се фокусираш, когато си в позитивна среда и в среда, в която никой не се опитва целенасочено да те обезкуражава и да прави светът ти сив. 
Дори и най-безумните идеи биват посрещнати възторжено - фалшива преструвка, да, осъзнавам го, но това ти дава собода на ума да се фокусираш и да продължаваш.
 От друга страна, когато идеите, мечтите и провалите ти се сблъскат с деградивното поведение, 
че нищо не става, защото са ни виновни толкова много хора, че ние и да искаме нещо да направим, 
няма как да се предорим с всичката тая неправда в тая държава. 
Иначе , не че сме мързеливи и безотговорни. Това важи и за мен самата, 
защото го виждам и у себе си на фона на средата, в която съм тук. 
На фона на това, че смятах, че съм дейна, но това да стана в 6 и да отида на фитнес ми се вижда излишно (пиков час във фитнес залите тук), или пък да ми се наложи да работя 7 дни по 13 часа. 
Едното е за сметка на другото. 
Хубаво е да сядаш през ден на маса с приятели, хубаво е вечерите да траят с часове и нощите да свършват сутринта. 
Така е и в Гърция, Испания, Италия, Аржентина и т.н. 

Така обаче, не е в Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Америка, Дубай.
Просперитета не се случва на маса. Затова трябва да избереш с душата ли ще живееш или с ума!