Жега, август, София, такси

Август в София. Тези две думи просто не си отиват. 35 градуса е, слънцето безмилостно разтапя всеки пoрив и желание да се свърши нещо продуктивно и смислено. Хващам такси, защото макар ходенето пеша да е отговорно за по-оформените задни части, жегата не ми го позволява.

Таксиджията е мъж на видима възраст около 50 години. Усмихва се и ми казва колко е топло, но неговия термометър, в колата, никога не показва над 30 градуса. Така си го е направил, за да не се стряска. Отваря всички прозорци и спира климатика, за да не настина.
-Ще карам по-бързо, за да духа повече и да ви е по-хладно.- обръща се към мен с усмивка.
-Благодаря ви!- усмихвам се в отговор и аз.
-Голяма жега е, но трябва да се работи. Ето и аз съм на възраст вече, ама пак работя.
-Така е. Но, то и да не работиш не е лесно. На мен ми е скучно.
-А! На мен изобщо не ми е скучно. Имам дъщеря на 16 години, тя идва от време на време да ме вижда. Иначе живееме разделени с жена ми 6 месеца, другите 6 заедно. Тя е в апартамента в Овча Купел, аз на вилата в Панчарево. Никой не си дава ината, ама все пак зимата се събираме в Овча Купел. Идва да ми вземе дрехите, да ми ги изпере. По две тениски сменям всеки ден, цял гардероб имам-поне 40 тениски. – поглежда ме през огледалото за задно виждане с гордост и ентусиазъм. Кимам и се усмихвам.
-Взел съм си един варел 40литра и си го държа на двора. Там събирам дъждовна вода и тя като се сгрее от слънцето пари, ама пари ви казвам, кожата ще ми смъкне. Направил съм си и като душ отгоре, като по тея американските филми, сещате ли се? И се прибирам, един горещ душ директно и после 1л. бира я смъквам за отрицателно време. В “Рекордите на Гинес” могат да ме вземат, казвам ви, толкова бързо я пия. Айде после още една и си лягам към 9- 9.30.
-Браво, браво! Може и тук да спрете, да не влизате навътре.
-А, как няма да влизам. Където искате, там ще ви оставя. Много успех ви пожелавам! Рядко с някой клиент така да си поговориме. Вие сте ми най-готината клиентка! Приятен ден и само хубави неща да ви се случват!

А аз  бях седнала, загледана през прозореца и просто изслушах историята на един човек, който, както всеки един от нас, иска просто да се почувства значим и чут…и се усмихвах.