Рангел Вълчанов-сладкодумен и в мълчанието си

Да се бориш до край и да вдъхновяваш!Макар и да те сглобяват и разглобяват множество пъти,духът ти да остава така сглобен,че да те прави все по-жив.Да кажеш толкова много,макар накрая дори да нямаш глас.Да пламтиш,но не за да опожаряваш,а за да сгряваш.Да оставиш множество следи след себе си и да си тръгнеш с усмивка.Това беше и е Рангел Вълчанов.А аз имам желанието да споделя части от него,защото знам,че си заслужава!Дълбок поклон!

"Душата на човека не е пазар.Човек трябва да има една възглавница,да легне-там да сънува,да плаче,каквото си иска,това да прави.Но там,на възглавницата!Искам да се скрия от всички.Да плача и никой да не ме вижда.Една приказка на Горки казва:"Излъжи ме,но ме направи щастлив!"Хората имат нужда да бъдат щастливи."

"Много често говоря насън.И ми е кеф,кеф.Събуждам се-нямам глас!По-добре въобще да не се събуждам."

"Без жената мъжът е нищо.Мъжът се осъществява чрез жената,не само защото се е родил от нея,а защото се връща при нея,за да продължи рода си.А за да роди жената,все при мъжа се връща."

"Това е най-важното нещо:ако ти си въодушевен от нещо,ако имаш да ми кажеш своята история-може да е малко нескопосана или скучна дори-но има ли своя уникална физиономия-сподели я!Самата искреност вече е привлекателна.Може и да не умееш да разказваш хубаво,обаче трябва да е искрено."

"Да,това чудо на чудесата...Как може от едни такива неприлични движения на човеците да се родят други човеци-хора,които сега откриват космическите дупки,завладяват Вселената...От едни нищожни,малки милиметрови сперматозоидчета и яйцеклетки,гледай какво чудо настъпва!Това според мен е потресаващо,необяснимо,настръхващо и красиво!И не можеш да му видиш края.Това вече е...голяма работа!"

"Наздраве на съдбата.Каквото и да се случи,наздраве!Не можеш да търсиш сметка на съдбата си.Приятели,неприятели,болести,любови,всичко е вътре.Съдбата не зависи от нас,а от Бога,от близките,от случайността,от времето,в което живеем.Хората казват:времето е лошо.Не е вярно!Времето винаги е добро.Представете си,че само грее слънце!Или пък само да вали дъжд.Ще се побъркам!А колко е хубаво-да вали сняг,после да изгрее слънце,да задуха вятър,да завали,студено,топло.Времето е гениално."

"Едно време,докато бях на 31-32 години,все си мислех какво ще стане,какво ще кажат за мен.После си казах:"Я си гледайте работата!Бъди верен на себе си,работи,пък който каквото ще да говори".Ако мразиш някого,не страда този,когото мразиш,а самият ти,защото изживяваш лошите чувства.От егоизъм си рекох:"Няма да страдам,ще гледам да се веселя,пък който иска да изповядва обратната религия,да го прави."


"Аз имам тяло само за един клозет и за една спалня с легло.За какво ми е повече от това?Чудя се как някой живее с шест тоалетни.Или с шест спални.Влиза от една в друга и какво-разнася си самотата.И държи телефона на ухото си.Егати животът!За какво ми е да имам повече?"

"Когато много ме боли,не ме е страх,а ме е яд!Имаше времена,когато май се страхувах от смъртта.Сега вече свикнах с мисълта за смъртта.ами да дойде,все ми е едно!800 метра нагоре и отлиташ!"

"Депресията се редува с другото ми състояние,когато си казвам:"Що да не се засмея,що се взимам толкова насериозно?Я се налези!Виж колко смешни хора има!"

"Аз приличам на българския народ-без глас.Измъчен народ.Говори нещо на някого си,а всъщност това е монолог.Народът само си намига,псува и никой не го чува.Медиите също.Преструват се,че чуват хората.Това е абсолютна измама.Телевизиите са станали аморални.Сякаш истината е между краката на жената и мъжа.Само там я търсят.И слагат едни червени точки.Много  е обидно да живееш така.Тъжно,тъжно е!"

"Всичко ме ядосва.Всичко!Ядосва ме,че светът се е побъркал.И не отсега.Обземат ме финални чувства.Светът върви към своя край.Успокоявам се,че не съм само аз с това мислене."


"Искам да не излизам от вкъщи.Къде да отида?И на улицата,и в трамвая все мрачни и тежки картинки.Живеем в страна,която мирише и която се е разгащила окончателно.Всеки ден срещам подритващи се и ядосани хора.Земята ни е обрасла с бурени....И тази омраза!Тя ще ни убие.Понякога се питам:Господи,какви хора има в тази държава?От детството си аз така знам-да се обичаме,да търсим любовта на хората".

"Селянинът в мен винаги ще си остане с някакво неизказано чувство  на вина пред тези хора,истински и естествени,от които всъщност произхождам,а някакси съм ги изоставил...Че всъщност цял живот ще се терзая дали въобще съм разбрал кое е важното в живота."

Цитатите са подбрани от интервюта,публикувани в списание "Biograph"

"Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."


"Хем съм сам,хем няма никой"