Понасяше много мой грешки, но за някой според мен дребни и поносими, беше безкомпромисен. А сега повече отвсякога. Напълно изчезна. Можех да чувам гласа му, но само когато той пожелаеше, колкото да ми напомня, че е така близо и толкова далече.
Не се борих дълго. Нямах вече сили. Аз също бях вложила много. Реших да се опитам да го заменя с друг максимално бързо. Някой взет назаем, който ще съумее да ми даде най-простите неща, от които всеки има нужда. Другият (НЕГО) прибрах в чекмеджето (при спомените). Не исках да го изхвърлям така бързо от живота си, исках да си го мисля още. Вътрешно знаех, че няма по-добра версия от него, няма дори и алтернативна такава.Чувствах се и освободена. Необременена от всичките му плюсове и екстри, които изискваха от мен да съм постоянно отзивчива, комуникативна и на разположение. Вече присъствах там, където се намирах.
Виждах го навсякъде. Беше в ръцете им, придружаваше ги до тоалетна, возеше се в колите им, прибираше се в домовете им...Беше така достъпен, а в следващия момент притежаваше неповторима класа и стил. Парадоксално. Опитвах се да не мисля. Знаех си, че ако се завърне в живота ми, ще ми струва много и пак няма да ми обещае нищо. Всичко ще зависи от мен, пак аз ще съм тази,която дава. Твърдях пред всички, че без него се чувствам по-добре. Заблуждавах ги. Исках и те да го изхвърлят от съзнанието си. Заблуждавах и себе си.
Исках го отново! Исках да чувам гласа му, да го докосвам, да го гледам. Исках да ми напомня за себе си по онзи начин, който ме кара да въздишам с досада, а в следващия момент нетърпеливо да протягам ръката си към него. Исках го! Затова точно 10 дни след раздялата отидох в сервиза, платих поредните 200 лева, смених дисплея му, настаних го в грозния, но уж надежден,калъф и доволно небрежно го настаних и в моята кола!
Сузана Теофилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар