Отидох на бригада в Съединените Американски Щати.И по-конкретно в щата Монтана.Не отидох,защото ми се ходеше,защото имах нужда от пари или защото мечтая да "хвърля поглед" отвъд Океана.Отидох,защото повечето така правеха.И тъпо щеше да е,да мине студентството и да ме хване яд,че аз не съм ходила на бригада,а вече и не мога.На повечето така им се случвало.А и да порасна малко по-бързо,ако може,за да мога по-уверено да тропам с крак(а,защо ми беше?!).
Летях общо около 18 часа,разпределени в 3 полета.По време на целия тоя летеж си мислех за часовите зони и как така минутите и часовете се точат (особено когато си 1.80см,а седалката в самолета е за 160 сантиметрови люде),а времето лети.
По летищата няма дни.Нито петъци,нито недели и понеделници.Всеки е никой!Идва отнякъде и е тук,защото се надява или му се налага да стигне другаде.В багажа си носи само най-необходимото.В един момент разбира,че всъщност,всичко,оставено вкъщи,му е излишно.Изключаейки хората.Притежанията ни правят тежки,привързаностите несвободни.Няма как да отидеш другаде,без да си тръгнеш оттук.Всички ми се струват интересни и загадъчни.Мога само да гадая на къде отиват,с кого се разделят и кого ще срещнат.Какви важни дела ги очакват и с какви житейски предизвикателства ще се сблъскат.Динамиката изостря емоциите.А аз цялата се бях превърнала в едно очакване...
Пристигнах.Миришеше на цветя,трева и нещо,още непознато.Кънтри музика се лееше,крава някъде наблизо блееше.Отдалече съм и съм и за малко.А то било като по филмите-родео,гигантски бургери,развяти коси в кабрио,гладки американски магистрали,дебилно непроницаеми ченгета,кухо усмихнати американци,изключителни промоции,жадни консуматори,консерви,яйца на прах,алкохол в хартиени торбички,paycheck-ове,големи банкноти,говорещи светофари,спирки.3 месеца чистех стаи,оправях кревати,миех чинии,усмихвах се глупаво,задавах един и същи въпрос,за да чувам един и същи отговор,надсмивах се на "американската мечта",проклинах системата и сънувах българско сирене,розови домати,черноморски горещ пясък и мента със спрайт.Харесваше ми!Харесваше ми гамата от емоции,които ми даваше това преживяване.Харесваше ми отрезвяването!
Контролът е гениален и дебне отвсякъде.Угодното за системата е добре опаковано и лесно достъпно,другото старателно потъпкано.Отговорите са готови още преди да са дошли въпросите,за да няма излишни такива.Прекалено говорене,а никаква комуникация!Уеднаквяване,изкореняване на излишни емоции,фабрикуване на позитивно мислене и нагласа.Всеки порядъчен човек,чрез тежка работа и упоритост,може да постигне успех и да напредне в живота.Основното емоционално състояние е надеждата.След средно около 25-30 години методична работа,редовни данъци и покриване на нормите и изискванията за угодно социално поведение,ей ти на...американска мечта-изплатена собствена къща,евентуално и собствен дребен бизнес,още една кола,най-накрая време за почивки и запивки и в бонус един хей такъв функционален контейнер,където се съхраняват дните ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар