Есето по повод участието ми в инициативата "Мениджър за един ден",с което се класирах на 3-то място и спечелих чудесна награда-ваучер за книги.
Как може един ден да е изморителен и едновременно изключително зареждащ,дълъг,но и твърде къс,да е край и начало,да е вдъхновяващ,но и отрезвяващ? Може.Ако това е денят,в който се провежда инициативата на Junior Achievеment-“Мениджър за един ден”.И аз бях там,и аз участвах и аз изживях този ден.По свой си начин.В най-големия мобилен оператор на България-Мтел,замествайки г-жа Леона Асланова -мениджър “Проекти и взаимоотношения с партньори”.
Сутринта на 12 март прекрачих с голямо любопитство прага на огромната сграда,където се
помещава централата на Мтел.Първо присъствах на въвеждаща презентация,която ми
разказа историята на Мтел,а след нея видях и какво се крие зад тази история,запознах се с
екипът,който я създава и поддържа.Видях как хората,работещи на всеки един от тези 6
етажа,допринасят,всеки с по нещо,за да може емблемата на Мтел,която стои над
сградата,да не е просто емблема,а емблема със съдържание.Как всяко едно усилие,колкото
и дребно и незначително да изглежда,е важно и значимо.
Не знаех какво да очаквам,тъй като участвам за пръв път,така че освен любопитство,имаше
и доза притеснение.То,обаче,се оказа съвсем излишно,защото с усмивките и приветливото
отношение на екипа,успях да се почувствам част от тях и да се впиша в обстановката почти
веднага.
Първо,с по чаша кафе в ръка,си поговорихме с Леона и тя ми разказа коя е,какво
прави,защо го прави и какво ще правя аз като нейна заместничка.Аз разказах за себе си,за
моите планове и мечти и зададох въпросите,които ме вълнуваха.Леона отговори на всеки
един от тях,давайки ми достатъчно информация и плод за размисъл за дни напред.Така
щафетата бе предадена и аз тръгнах с една по-тежка и по-уверена походка-походката на
мениджър!Разходих се из различните отдели и най-вече в тези,които се занимават с ПР и
маркетинг,защото ме интересуваха повече,разгледах вътрешния сайт на Мтел,който е само
за служители и се изненадах,че имат детска градина и фитнес за служителите.Също така
издават вътрешно списание.След това обядвахме и с помощта на Леона координирах една
среща с “Министерството на финансите” по повод дарителските кампании,в които
компанията участва.Много интересно ми беше да видя как работи технологичната
платформа за извличане на значима бизнес информация,която Мтел ползва-
Sensika.Задавайки ключова дума и избирайки определени медии,програмата извлича
информация за компанията.Денят продължи със снимки,среща с изпълнителните директори
и още снимки.Имах възможността да седна на директорския стол-мек,удобен и шикозен.Но
разбрах,че преди да седнеш в мек стол като този,ще трябва да поседиш на редица
други,доста по-твърди и неудобни,столове.Надявах се да става и само чрез силата на
мисълта и късмета,но не.Завършихме деня с едно кратко видео,в което споделихме как сме
прекарали деня и какво сме научили.Направихме 2 дубъла,защото като мениджъри ни е
важно да се представяме добре и да поддържаме безупречен имидж.След това се
отправихме към Шератон,за да споделим емоции и вълнения с другите участници в
инициативата,да сложим край на този ден и едно ново начало в професионалното ни
развитие.
Гледайки морето от брега,виждаш само повърхността на водата,която е гладка и
спокойна,изящна.Но когато се гмурнеш в дълбочина,тогава виждаш каква динамика се крие
под тази повърхност,една естествено изградена йерархия,едно многообразие и
пъстрота.Когато аз се гмурнах в Мтел,установих,че зад красивото и пъстро “М” стоят
множество етажи,пълни с различни
отдели,служители,машини,идеи,мисли,мечти,нерви,въздишки,усмивки и най-важното
ентусиазъм и екипност.Ентусиазъм,който зарази и мен-да следвам мечтите си и да
продължавам смело напред!